Операцията TOT при изпускане на урина е минимално инвазивен хирургичен метод, прилаган при жени, които страдат от стрес инконтиненция. Изпускането на урина – загуба на контрол върху пикочния мехур – е широко разпространен проблем, който може да се срещне във всяка възраст. Неговата тежест варира от случайно изпускане при кашляне или кихане до внезапен и силен позив за уриниране, който може да бъде толкова интензивен, че човек да не успее да стигне до тоалетната навреме.

Въпреки че изпускането на урина става по-често с напредване на възрастта, то не е неизбежен резултат от стареенето. Ако изпускането на урина влияе на ежедневните ви дейности, не се колебайте да посетите лекар. За повечето хора простите промени в начина на живот и храненето или медицинската грижа могат да облекчат симптомите на уринарната инконтиненция.

Видове уринарна инконтиненция

Видовете изпускане на урина (уринарна инконтиненция) включват:

Стрес инконтиненция: Настъпва изпускане на урина, когато оказвате натиск върху пикочния мехур чрез кашляне, кихане, смях, физически упражнения или повдигане на нещо тежко.

Ургентна инконтиненция: След внезапен и силен позив за уриниране настъпва неволна загуба на урина. Това е състояние, при което трябва да уринирате често, включително и през нощта. Уринарната инконтиненция може да бъде причинена от малък проблем, като инфекция, или от по-сериозно състояние, като неврологично нарушение или диабет.

Преливна инконтиненция: Изпитвате често или постоянно изпускане на урина поради пикочен мехур, който не се изпразва напълно.

Функционална инконтиненция: Физическо или умствено увреждане ви пречи да стигнете до тоалетната навреме. Например, ако имате тежък артрит, може да не успеете да разкопчаете панталона си достатъчно бързо.

Смесена инконтиненция: Изпитвате повече от един тип уринарна инконтиненция – най-често това означава комбинация от стресова инконтиненция и ургентна инконтиненция.

Кога трябва да посетите лекар?

Може да ви е неудобно да говорите с вашия лекар за изпускането на урина. Но ако уринарната инконтиненция е честа или влияе на качеството ви на живот, важно е да потърсите медицинска помощ, защото уринарната инконтиненция:

• Кара ви да ограничавате ежедневните си дейности и да намалявате социалните си контакти.
• Отрицателно влияе върху качеството ви на живот.
• Повишава риска от падания при възрастни хора, когато бързат към тоалетната.
• Може да бъде пропуснато подлежащо, по-сериозно състояние.

Как се диагностицира уринарната инконтиненция?

Важно е да се определи какъв тип уринарна инконтиненция имате, а вашите симптоми често показват на лекаря кой тип е. Тази информация ще насочи решенията за лечение. Започва се с подробна анамнеза и физикален преглед, след което може да ви бъде поискано да направите прост маньовър, като например кашляне, който може да покаже наличие на инконтиненция.

След това препоръките са: Изследване на урина: Проба от вашата урина се проверява за признаци на инфекция, следи от кръв или други аномалии.

Дневник на пикочния мехур: В продължение на няколко дни записвате колко пиете, кога уринирате, количеството произведена урина, дали усещате позив за уриниране и броя на епизодите на инконтиненция.

Ултразвукова проверка след изпразване на пикочния мехур: От вас се изисква да уринирате в съд, който измерва количеството урина. След това чрез ултразвук се проверява количеството остатъчна урина в пикочния мехур. Голямо количество остатъчна урина може да означава запушване в пикочните пътища или проблем с нервите или мускулите на пикочния мехур.

Лечение на уринарна инконтиненция

Поведенчески техники: Тренировката на пикочния мехур се препоръчва, за да се забави уринирането след появата на позива. Можете да започнете, като се опитвате да изчакате 10 минути всеки път, когато почувствате нужда от уриниране. Целта е да се удължи времето между посещенията на тоалетната, докато уринирате само на всеки 2.5 до 3.5 часа. Двойното уриниране се препоръчва, за да ви помогне да се научите да изпразвате мехура по-пълно и да предотвратите преливна инконтиненция. Двойното уриниране означава да уринирате, след това да изчакате няколко минути и да опитате отново.

Препоръчват се планирани посещения на тоалетната, тоест уриниране на всеки две до четири часа, вместо да се изчаква позивът. Управление на течностите и диетата за възстановяване на контрола върху пикочния мехур. Може да се наложи да намалите или избягвате алкохол, кофеин или кисели храни. Намаляването на приема на течности, отслабването или повишаването на физическата активност също могат да облекчат проблема.

Упражнения за мускулите на тазовото дъно: Препоръчва се да изпълнявате тези упражнения често, за да укрепите мускулите, които помагат за контролиране на уринирането. Тези техники, известни още като упражнения на Кегел, са особено ефективни при стрес инконтиненция, но могат да помогнат и за намаляване на ургентната инконтиненция.

За да изпълнявате упражнения за мускулите на тазовото дъно, си представете, че се опитвате да спрете потока на урината. В тези моменти:

• Стегнете (контрахирайте) мускулите, които бихте използвали, за да спрете уринирането, и ги задръжте за пет секунди, след което ги отпуснете за пет секунди. (Ако това е твърде трудно, започнете с две секунди стягане и три секунди отпускане.)
• Опитайте се да задържате контракциите по 10 секунди всеки път.
• Стремете се да правите поне три серии по 10 повторения всеки ден.

Можем да ви препоръчаме да работите с физиотерапевт за тазовото дъно или да опитате техники за биофийдбек, за да ви помогнат да определите и активирате правилните мускули. Има два вида устройства, създадени за лечение на жени с инконтиненция: Уретралният вложка е малко, подобно на тампон, еднократно устройство, което се поставя в уретрата преди определена дейност, като спорт, която може да предизвика изпускане на урина.

Вложката действа като тапа, която предотвратява изпускането, и се премахва преди уриниране. Песарът е гъвкав силиконов пръстен, който се поставя във влагалището и се носи през целия ден. Устройството се използва и при жени с вагинален пролапс. Песарът помага да се поддържа уретрата, за да се предотврати изпускане на урина.

Интервенционни лечения

Интервенционните лечения, които могат да помогнат при инконтиненция, включват: Инжекции със синтетичен материал: В тъканите около уретрата се инжектира синтетичен материал. Този материал помага уретрата да остане затворена и намалява изпускането на урина. Процедурата е за лечение на стрес инконтиненция и обикновено е по-малко ефективна от по-инвазивни методи като хирургията. Може да се наложи повторение повече от веднъж.

Онаботулинотоксин А (Ботокс): Инжекциите с ботокс в мускула на пикочния мехур могат да бъдат полезни за хора с свръхактивен пикочен мехур, който причинява инконтиненция. Ботокс обикновено се предпочита, когато други лечения не са успешни.

Нервна стимулация: Безболезнени електрически импулси могат да бъдат приложени за стимулиране на нервите (сакралните нерви), участващи в контрола на пикочния мехур.

TOT операция за лечение на уринарна инконтиненция

Ако други лечения не помогнат, няколко хирургични процедури могат да лекуват проблемите, които причиняват уринарна инконтиненция:

Слинг процедури: Тъкан от вашето тяло, синтетичен материал (мрежа) или ленти се използват за създаване на тазов слинг под уретрата и удебелената мускулна зона, където пикочният мехур се свързва с уретрата (шийката на мехура). Слингът помага уретрата да остане затворена, особено при кашляне или кихане. Тази процедура се използва за лечение на стрес инконтиненция.

Суспензия на шийката на пикочния мехур: Тази процедура е предназначена да осигури опора на уретрата и шийката на пикочния мехур, която е удебелена мускулна зона, където мехурът се свързва с уретрата. Включва коремен разрез и затова се извършва под обща или спинална анестезия.

Операция при пролапс: При жени с пролапс на тазовите органи и смесена инконтиненция операцията може да включва комбинация от слинг процедура и операция за пролапс. Самостоятелното коригиране на пролапса на тазовите органи обикновено не подобрява симптомите на изпускане на урина.

Изкуствен уринарен сфинктер: Малък пръстен, напълнен с течност, се имплантира около шийката на пикочния мехур, за да поддържа уринарния сфинктер затворен, докато не почувствате нужда от уриниране. За да уринирате, натискате клапан, поставен под кожата ви, което кара пръстена да се изпразни и позволява на урината да изтече от пикочния мехур.