Един от най-често задаваните въпроси от двойките, подложени на ин витро лечение, е:

„Ако първият опит не даде резултат, означава ли това, че нещо е било пропуснато?“

Този въпрос е напълно разбираем. Защото когато процес, в който са вложени усилия, надежда и време, не завърши с бременност, това естествено води до търсене на причина. Въпреки това, най-важният момент, който трябва да се подчертае още в самото начало, е:

Не всеки неуспешен ин витро опит непременно означава, че е имало пропуск.

Понякога в действие влизат биологични процеси, статистически вероятности и собствените селективни механизми на природата. Това обаче не означава, че няма да бъде направен анализ. Напротив, всеки резултат ни предоставя данни и дава възможност да планираме следващата стъпка по-осъзнато.

Защо успехът при първия ин витро опит не е гарантиран?

Ин витро е метод, който подпомага сложния процес на природата в лабораторна среда. Въпреки това:

• Генетичната структура на ембриона
• Биологичната възприемателна способност на матката
• Хормонален баланс
• Микроскопичните клетъчни взаимодействия не са напълно контролируеми.

Дори при по-младата възрастова група успеваемостта при първия опит не е 100%. Затова непостигането на бременност при първия опит често е свързано с естеството на самия процес.

Основни области, които трябва да бъдат оценени

Когато един опит не даде желания резултат, систематично се преглеждат три основни области:

Фактор на ембриона

Един от най-важните фактори за успех е генетичното здраве на ембриона.

• Беше ли известна хромозомната структура на ембриона?
• На кой ден беше прехвърленият ембрион?
• Беше ли повлиян от процеса на замразяване и размразяване?

Ембрионът може да изглежда с добро качество; но да бъде хромозомно нездрав. Особено при по-напреднала възрастова група тази вероятност се увеличава.

При някои пациентки може да се обсъди генетична оценка (PGT). Това обаче не е автоматично необходимо при всяка пациентка. Решението се взема, като се вземат предвид възрастта, броят на ембрионите и броят на предишните опити.

Маточен (ендометриален) фактор

Независимо колко здрав е ембрионът, имплантацията може да не настъпи, ако маточната среда не е подходяща.

Точки, които трябва да бъдат прегледани:

• Дебелина и структура на ендометриума
• Време за започване на прогестерона
• Използван лекарствен протокол
• Приложен ли беше естествен цикъл или хормонално подпомаган протокол?

Понякога дори само промяната на стратегията за подготовка на матката може да направи разлика при следващия опит.

Освен това:

• Полип
• Субмукозен миом
• Хроничен ендометрит
• Трябва да се оценят състояния като тънък ендометриум.

Фактор стратегия и протокол

Не всяка пациентка е една и съща. Един и същ протокол не дава еднакъв резултат при всяка пациентка.

Особено:

• При пациентки със СПКЯ
• При пациентки с намален яйчников резерв
• При пациентки над 40 години е необходим индивидуализиран подход.

Данните, получени от предишния опит, са много ценни:

• Колко яйцеклетки бяха получени?
• Колко ембриона се образуваха?
• Какво беше качеството на ембрионите?
• Какъв беше хормоналният отговор?

Тази информация служи като ориентир за следващия опит.

Трябва ли да се губи надежда, ако първият опит не даде резултат?

В никакъв случай.

При много двойки успехът се постига при втория или третия опит. Кумулативните нива на успеваемост са значително по-високи от тези при единичен опит.

Важно е:

• Да се направи хладнокръвен и обективен анализ
• Да се избягват ненужни изследвания
• Да се определят наистина променяемите параметри
• Да се вземат решения на научна основа

Въпреки че това е емоционално труден процес, този етап често не е краят, а по-осъзнато начало.

И така, какво може да се направи различно при следващия опит?

Отговорът е различен за всяка пациентка. Въпреки това следните въпроси задължително трябва да бъдат оценени:

• Необходим ли е генетичен анализ на ембриона?
• Трябва ли да се промени протоколът за подготовка на матката?
• Трябва ли да се оптимизира времето на трансфера?
• Трябва ли да се коригират факторите на начина на живот?
• Възможно ли е да е пропуснато хронично заболяване?

Целта е да се оптимизира процесът.

Заключение: Не липса, а анализ

Въпросът „Има ли липса?“ е разбираем въпрос.

Въпреки това подходът трябва да бъде следният:

Всеки неуспешен опит е данни за по-добро планиране на следващата стъпка.

Ембрионът се оценява.

Матката се оценява.

Стратегията се преглежда.

И най-важното: прави се опит да се разбере защо процесът не е дал желания резултат.

Ин витро оплождането е пътешествие.

Понякога първата стъпка не води до целта.

Въпреки това следващата стъпка, предприета с правилен анализ, може да бъде много по-близо до успеха.